Специфика на българското „дисидентство“
от доц. д-р Наталия Христова
Книгата предлага един неочакван поглед към феномена, неправилно наричан „дисидентство“, разбиран от авторката като интелектуално противопоставяне, като норма на поведение, като начин за влияние върху по-широк кръг хора, като нравствен избор.
– Изследването не е опит за конюнктурно пренаписване на историята, напротив – то е опит за обективно разкриване на позициите и поведението на българските интелектуалци в годините на социализма.
– За начална точка е избрана 1956 г. с т. нар. „унгарски събития“, с набиращата увереност десталинизация, с първите белези на възможно либерализиране на комунистическия режим, а в международен план с плахото разведряване. Важен жалон в развитието на инакомислието е акцентираната от авторката 1968 г., времето на Пражката пролет.
– Избраната тематично призма „власт и интелигенция“ поставя в центъра на изследването освен дисидентските прояви, и реакцията – превантивна и постсъбитийна – на властите. Специфичното в българския случай е, че водещо в дисидентските прояви е писателското съсловие. Литературата легитимира режима, тя е и основният медиум, най-важната културна сфера за цялото общество в разглежданото време.
– Авторката разглежда и факти, и поведение в контекста на времето, а не от осъвременени позиции. Изследването е изградено върху богата документална основа – архивни материали, документални публикации, мемоари, лични разговори (интервюта) на авторката с писатели и други интелектуалци дисиденти.
– Неизвестни досега документи разкриват нови факти за инкриминирани книги („Недостоверен случай“ на Емил Манов, „Люти чушки“ на Радой Ралин и Борис Димовски, „Лице“ на Блага Димитрова) и филми („Животът си тече тихо“ на Христо Ганев и Бинка Желязкова, „Една жена на 33“ на Боян Папазов и Христо Христов).
– Анализиран е механизмът на репресии срещу дръзналите да проявят открито несъгласието си с налаганите естетически и идеологически догми – Валери Петров, Христо Ганев, Марко Ганчев, Гочо Гочев, Благой Димитров.
– Като приложения за първи път на български език са публикувани емблематичното есе на Солженицин „Да не живеем в лъжа“, както и текстът на чехословашката „Харта 77“.
Доц. д-р Наталия Христова е преподавател по съвременна политическа история и история на българската култура в Нов българскиуниверситет. Години наред работи в Института по история към БАН, секция „История на България след Втората световна война“. Авторка е на книгата „Власт и интелигенция. Българският скандал „Солженицин“ 1970–1974“ и на десетки студии и статии, посветени на българското общество и култура през втората половина на XX в.
|
меки корици,
черно-бели,
384 с.,
5,00 лв.,
ISBN: 978-954-516-591-7 |
